"Спешно е" - обади ми се Президентът

Това е история, която ще разкажа само тук и никъде другаде.

Работата по тази история и изобщо осъществяването ѝ нямаше да бъдат възможни без Вашата месечна подкрепа и затова смятам, че само Вие трябва да знаете подробностите за това как се стигна до срещата ми с президента, какво се случи там и какви бяха последствията.

И понеже наистина прилича на филм – така и ще я разкажа.

Епизод 1: Още през февруари (преди 8 месеца!) с мен се свърза Ана-Мария Атанасова – https://www.instagram.com/annamariyax/ – прекрасен човек и самотна майка от Карлово. Съдбата и нуждата да гледа дъщеричката ѝ я принуждават да търси работа в ужасните условия на военния завод в Сопот срещу заплата от 1087 лв.

Това, което шефът ѝ (Георги Христов) започва да иска от нея като „услуги“, стига до такива низини и принуда, че още преди 8 месеца Ана ме помоли да направим материал. Отказах. Нямаше достатъчно категорични доказателства и преценихме, че не е добра идея.

Епизод 2: Шест месеца по-късно друг работник от ВМЗ-Сопот, без да се познава с нея, се свързва с мен, за да разкаже подробности за схеми във ВМЗ. Те водят до това самите работници да мизерстват с ниски заплати и ужасни условия на труд, а България да губи милиарди, тъй като не държавният завод продава, а прекупвачи (близки до властта), които слагат голямата надценка и печелят огромните пари (със съответните проценти отчитани в партийни каси, разбира се). Разказа и за вербувани от чужди служби хора на високи позиции, схеми на синдикалните лидери, схеми на директорите на завода, сексуално изнудване – изобщо ужас. (Може да видите подробности в клипа, публикуван тук: "БГ схемите с оръжие").

В този клип гостът ми споменава две имена, на които единствено би се доверил да застане с лицето си и да предостави повече информация – Радостин Василев (на когото дължа извинение, че не се свързах своевременно) и Румен Радев – президентът на България. В разговор след записа свидетелят помоли да се концентрираме само върху връзката с Румен Радев, защото при сегашната управляваща коалиция гласът на опозиционер с 11 депутата би бил безрезултатен. Съобразих се.

Епизод 3: Виждайки собствената си история в канала ми, Ана-Мария ми пише: „Това момиче, за което гостът ти говори, че е изнудвано сексуално и всички в завода знаят – това съм аз.“ Скролвайки разговора ни, виждам сигнала ѝ от февруари и настръхвам. Това е тя.

Епизод 4: С мен се свързаха президентът Румен Радев и съпругата му Десислава Радева. С покана. Покана да гостуваме не в Президентството, а в дома им – така че да се запази анонимността на госта. Покана за вкъщи, без да се познаваме, без никога да сме имали комуникация. Жест, който няма да забравя.

Епизод 5 (паралелен): Това, което президентът не знае, е, че по това време самоличността на госта ми след вътрешна проверка е установена – от една страна, по външни белези, от друга – той се оказва единственият, позволил си „наглостта“ да напише жалба до директора на ВМЗ за условията на труд. Нещо, което неизбежно му носи черни точки и го слага в графа: Заподозрени.

Епизод 6 (принудата): В показанията си за схеми в завода свидетелят споменава две имена – това на синдикалния шеф Димитър Атанасов и на шефа на най-големия цех (и пряк началник на Ана-Мария) Георги Сталинов Христов – по прякор „Сталина“. Под заплахи от съд за милиони, пребиване и унижение гостът ми е:

• сниман и излъчен във Фейсбук за назидание на всички, които биха проговорили като него;

• принуден да напише безумно „самопризнание“, в което обяснява как непознат мъж го е принудил да се свърже с мен и да наизусти текст с неверни обвинения срещу завода, който да изрецитира пред мен.

Прилагам това „самопризнание“ тук, за да може да видите налудничавата история, която са успели да измислят в паниката си как да излязат от ситуацията: https://drive.google.com/drive/folders/1roGXKX5iEGkkwjZOWiVTJkaPpd_wjJRk?usp=sharing

• „самопризнанието“ е ползвано, за да се разпрати становище до всички медии, че „гостът ми се е объркал и е бил подведен от източниците си“ – така че никой да не излъчи нито дума от гостуването му при мен, да не бъде потърсен самият той, както и темата да „затихне“ максимално бързо. Пример: https://www.actualno.com/crime/vmz-sopot-atakuva-radev-sled-skandalnoto-video-slujiteljat-ni-prizna-che-e-bil-podveden-video-news_2496552.html

Епизод 7: Срещата. На самата среща с президента отиваме аз, свидетелят Емил (вече смазан и принуден да се откаже от показанията си), Ана-Мария, както и още едно момиче, което включих по телефона – отново бивш служител във ВМЗ с шокиращи свидетелства. От напрежението и преживяването на историята си Ана-Мария се разплаква в голямата зала, докато го чака. Вероятно виждайки това, преди него пристига първата дама – Десислава Радева. Тя придърпва Ана-Мария в отделна стая и я успокоява (доколкото разбирам, с лична история).

Пристига президентът. Сядаме срещу него и съветниците му и свидетелствата, които той чу – сега ще чуете и Вие. Всичко, казано в клиповете ми, не просто беше потвърдено, но и допълнено с още подробности. Реакцията и думите на президента нямам право да издавам, но ще кажа само, че детайлите за условията на труд и схемите с прекупвачите бяха това, което най-силно му направи впечатление. Също така се оказа, че самият той още преди няколко месеца е искал да посети ВМЗ, но е получил вежлив отказ от типа: „Правим преустройства, не е удобно сега.“.

Срещата продължи около два часа, с много подробности за случващото се във ВМЗ. На въпроса на Румен Радев: „Как бих могъл да помогна, без правомощия да назнача проверка и без разследващи функции?“, отговорът на всички ни беше: „Никак. Ние знаем, че правомощията Ви са ограничени. Знаем и че службите са превзети и сигнал до тях дори от Вас ще има нулева стойност. Самото присъствие на Емил (свидетеля) тук е достатъчно. Защото той е мачкан, заплашен с дела за милиони, уволнен, унижен. В опасност е. И единственият начин да получи някаква форма на защита е чрез присъствието си в институцията с най-висок рейтинг на доверие в тази страна.“

Останалото е история.

Каква държава само!